Цветница 2024 г.: Традиции, символика и легенди

Седем дни преди Великден се отбелязва много голям празник – Цветница, през 2024 година се празнува на 28 април.

Неговото църковно название е Вход Господен в Йерусалим. Този празник възпоменава последното идване на Сина Божий в Светия град, което става в навечерието на големия юдейски празник Пасха.

Легендата

Понеже Евреите имали обичай да посрещат големия празник Песах, отивайки на поклонение в Йерусалим, Иисус Христос заедно с учениците си също тръгнал натам. Но неговата цел всъщност била друга – Той отива в Йерусалим за да се изпълни божественият план за спасението на света. В този град Иисус ще бъде заловен, ще страда и с кръстната си смърт ще изкупи човечеството, а след това ще възкръсне.

Това обаче все още не знаели дори учениците му, още по-малко йерусалимските жители, които излезли тържествено да го посрещнат защото възкресил Лазар и очаквали той да бъде Месията, който ще ги избави от властта на римляните. По тази причина Исус е приветстван от хората като новия, очакван цар на Юдея – с възгласа “Осанна, осанна!” (“Спасение, спасение!”), държейки палмови и маслинови клони, които постилали по пътя му заедно с връхните си дрехи.

Символиката

Подобно на йерусалимските жители на този ден християните се стичат в храма сутринта, за да чуят празничната литургия, носейки цветя и зеленина – в българската традиция най-често това са върбови клони. Те дават и името на празника, който се нарича Връбница или Цветница. Тези клончета се възприемат и като символ на победата на живота над смъртта, над греховете и страсттите, символ на възкресението.

Според християнския обичай вярващите оставят върбовите клони и цветята, които носят, по иконите, особено върху празничната икона, а след края на литургията получават от свещеника върба, която е осветена сутринта на празника. Тези върбови клончета се занасят у дома и се поставят върху кандилото или домашната икона. Много често тези клончета се сплитат венче.

Традициите

В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони и всички те са свързани с вярването в целебната им сила.

• При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват.
• Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета.
• Българите вярват, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена осветена върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“.
• Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността. В много райони осветена в църквата върба се овива около кръста, за да не ги боли или когато имат такива болки слагат на кръста си венчето от върбови клони.
• От тези венчета слагат и в нощвите, за да няма в брашното червеи.

Още: Какво да не правите на Цветница?

Осветените на Цветница върбови клончета се пазят пред икона цяла година – до следващия празник. Когато донесат нови клончета, изгарят старите, хвърлят ги в градината на чисто място или ги закачват на клоните на плодно дръвче, а в някои села ги слагат в храната на добитъка.

Цветница е вторият празник през Великденските пости, редом с Благовещение, на който църквата разрешава да се яде риба. Тя може да е пържена или печена, а в някои райони я приготвят с ориз и се нарича тавалък.

Твоят коментар