Политологът Ивайло Динев, който живее в Берлин, направи съпоставка между собствеността в Германия и България.
В текст от страницата си във фейсбук той описва трудността да си наемеш жилище в в Германия.
В България близо 85% от хората живеят в собствен апартамент/къща, подобна е ситуацията и в други страни от Източна Европа. В Германия обаче това са едва 49.1%.
Каква е ситуацията в Берлин.
1. 85% живеят под наем! Млади, трудови мигранти, „expats“, кой ли не. Приготвяш се за 3 месеца търсене. Това ти става нещо като втора работа – сутрин с кафето отваряш апликацията, на обедната почивка, а вечерта направо отива само за ровене в търсачката. За да достигнеш до оглед, трябва да пуснеш заявка на 100-150-200 оферти, а оттях ако успеят 2-3 да ти отговорят, ще е чудесно.
2. На огледите се приготвяш като за интервю, с най-хубавите дрехи, изгладен, изкъпан и пр. Гледат те как изглеждаш, какъв етнос, религия, сексуална ориентация, хранителни навици и пр. характеристики имаш, дали си от Европейския съюз. Срещал съм обяви от любители на йогата, които казват, че бъдещият наемател трябва да следва тяхната философия, или вегани, или хора с други специфики, които си търсят наематели с техния светоглед.
3. Ставаш ли за наемател се преценява и от това да демонстрираш финансовата си стабилност като изпратиш фишове от заплатата си за последните три месеца. Как това се доказва от трудови мигранти от страни с по-ниски доходи, е интересен въпрос. Иска се и лична карта – не за да подпишеш договор, а като кандидатстваш. Мислиш за всякакви стратегии как да впечатлиш наемодателя. Отиваш и те посреща опашка от 30-40 човека като теб, а след теб още по толкова.
3. Ако много искаш да живееш в готин хипстърски квартал, за една обява на ден кандидатстват около 500-600 човека. Ако си готов да отидеш в по-далечен квартал, за който се говори, че били много консервативни жителите – демек Източен Берлин или направо извън града, 100-200 човека.
4. Истински късмет е да подпишеш договор за повече от 1 година, а масово се дават квартири за по няколко месеца. Има следният феномен – наематели дават под наем на други наематели, докато първите са на почивка или по работа в трета държава. Съществуват множество мейлинг листи за подобен тип обяви. Някой отива на почивка в Испания и си отдава квартирата за 5 дена.
5. Огромната част от собствеността се държи от няколко корпорации. Една от тях има 130 000 жилища само в Берлин. Неслучайно преди години е имало референдум за експроприация на апартаментите, държани от тях и въпреки популярния вот, последствията са никакви.
6. Наемите се вдигат не всяка година, а през няколко месеца. Подписал си едно, ама след 2 месеца може да стане друго, заради инфлацията например.
7. Заради всичко това са създадени асоциации на наемателите. Плаща членски внос и ако имаш проблеми с наемодателя, те поемат съдебните разноски или се опитват да решат казуса. Това вече е нещо наистина хубаво и може да бъде пренесено и в България.
Динев е доктор по политически науки от Университета „Сант’Анна“ в Пиза и изследовател в Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ. Бил е гост учен в Центъра по изследвания на Югоизточна Европа в Грац и е водил лекции във Флорентинския университет.
