Художничката Лили Димкова – дъщеря на големия лечител Петър Димков, живее скромно с минимална пенсия.
90-годишната наследничка на прочутия билкар е попаднала в безизходица след кончината на своя син Петър-младши, който бе уважаван лекар. Внукът на Димков почина внезапно преди няма и месец. Докато бе жив, той се грижеше за възрастната си майка и ѝ помагаше и финансово, и физически.
„Много ми е малка пенсията, но един път седмично моят син взема ядене за мен от ресторант – аз съм вегетарианка и ям много мъничко, главно супички. Не се оплаквам, защото на голяма част от хората им е тежко с тези ниски доходи“, разказа Лили малко преди да погребе единственото си дете.
Макар на достолепната 90-годишна възраст тя да продължава да рисува картини и да прави изложби, го правела по-скоро за удоволствие, отколкото за да печели пари. Сега грижите за нея ще паднат върху внучката ѝ, която организира погребението на своя баща преди седмици.
Внукът на лечителя Петър Димков си отиде само на 65 години, покосен от инфаркт. Сърдечният удар го връхлетял, докато косил тревата в двора на къщата си. Изведнъж му прилошало и макар да пристигнала спешна помощ, а медиците да се опитвали дълго и упорито да го реанимират, не могли да го спасят.
Негови колеги разкриват, че малко преди да издъхне, докторът, който бе специалист по очни болести с 37-годишен стаж в Александровска болница, патентовал три рецепти срещу онкологични диагнози. Въпреки че завършва медицина в Киев, Украйна и практикува като лекар специалист, внукът на Димков приживе не отричаше рецептите на своя дядо. Част от тях той дообогатява и издава в свои книги.
Дълголетието си дъщерята на Петър Димков също смята, че дължи на неговите заръки, които спазва през целия си живот.
„Той не вземаше нито стотинка от хората, които лекуваше, и винаги помагаше. За него парите и материалното нямаха стойност. Спомням си, когато сестрата на баба ми – австрийка, пристигна в София и започна да преподава уроци, татко я покани да дойде да живее у нас за цял живот. Колко хора биха го направили?!
По време на войната имаше купони и всичко беше много трудно. Тогава много гладувахме. Аз до такава степен гладувах, че просто си отивах, и тогава нашите купиха една коза, за да пия мляко, и тя ме спаси! Не мога да забравя също как понякога вечер татко клякаше на земята и ни слагаше вeстници в обувките, когато те се бяха скъсали и пропускаха…
Никога не трябва да се отчайваме, а всеки ден да казваме – Господи, благодаря ти за всичко! Дано повече хора се изпълнят с доброта“, казва потънала в скръб Лили Димкова.
