Всъщност така се нарича и светилището. По-късно археолозите го записват като Бегликташ, но реално това е името на цялата местност, стигаща чак до морето.
Първите теренни проучвания на обекта са от покойната Цоня Дражева – директор на Археологически музей-Бургас. Няколко години след това Даниел Пантов – директор на Исторически музей-Приморско, извършва сондажи в близост до скалите. Реално обектът е известен от началото на второто хилядолетие сл. Хр. – през 2002 или 2003 г. са проведени първите разкопки. Много бързо след това добива популярност, като в последните години е изключително посещаван целогодишно. През зимата всеки уикенд регионът е препълнен с туристи, като има и много семейства с деца.
Туристи, поклонници и фенове на метафизиката освен Бегликташ посещават и древния град Ранули, голямото светилище Ехото, заливите Зигра и Св. Параскева, удивителния Маслен нос, устието на Ропотамо и др. Създадени са туристически маршрути, като са с маркирани и почистени пътеки, водещи до повечето интересни места в региона, а те са много. Поставени са и табла с карти и насочващи табели, като информацията за маршрутите е качена и в различни интернет страници.
– Остава загадка предназначението на Бегликташ – мегалитна обсерватория, геомагнитен лечебен център, място за прорицания и контрол над стихиите, земеделски календар или…?
– Мегалитното светилище е всичко това. Според мен мястото е древен еквивалент на манастирите. Имало е непрекъснато живеещи хора, които са наблюдавали движението на небесните тела, за да може чрез календара да контролират какво и кога да прави обществото основно в сферата на земеделие и животновъдство. Обсерватория, календар, храм, място, свързано с енергиите на земята, светилище за обучение и пречиствания, прорицалище и още, и още. Всичко това се отнася до това удивително и разтърсващо място.
– Има ли други обекти в близост с обредно-култово предназначение в региона на Странджа?
– В региона има още няколко обекта, които според мен, а и според други независими изследователи са категорично светилища, при това от най-висок ранг. Най-внушителното е светилището на древния град Ранули, където има пещери с посока юг, ритуални площадки с невероятни гледки и изсечени ритуални ями, провиралки и специфични конструкции, които се срещат по подобни обекти в Сакар и Родопите.
Между Ранули и Бегликташ се извисява скалният масив на голямото светилище Ехото, където според мен са най-ефектните ритуални ями в региона, като има много интересен репер за засичане на пролетно и есенно равноденствие.
На километър в посока изток от светилището Бегликташ, на връх Бегликташ има също голям комплекс с интересни скални образувания и изсичания – Осмицата, Казаните, Кита и др. До всички обекти са направени туристически маршрути с поставени табла с карти. Обръщам внимание, че Ранули е в рамките на резерват Ропотамо, като регионът е изключително красив.
С цел да се запази тази невероятна природа се разрешава преминаване само по маркираните туристически маршрути, моля, всички, които посещават това крехко и прекрасно място, в бъдеще да се съобразяват с това.
Андрей Шурелов е председател на туристическото дружество в Приморско „Ранули“. От години популяризира и изследва Бегликташ и другите мегалитни светилища в района.
Роден е през 1981 г. Завършва финанси във Велико Търново и агрономство в Бургас, като тези две науки му помагат в изследванията на мегалитите. Заедно с колегата му Мескиан Палов откриват уникална календарна система върху делва от 9-и век пр. Хр.
Благодарение на Шурелов и съратниците му светилищата днес са достъпни за повече хора след реализацията на проект за маркиране и почистване на туристически маршрути в планината над Приморско. Заявява, че в следващите месеци ще подаде документи за разкриване на нови маршрути, които да свържат Приморско, Созопол, Веселие и Ясна поляна. „Много от тях ще преминават през изключително интересни мегалити, непознати досега на широката публика“, уверява независимият изследовател.
Източник: Телеграф
