Не спирам да чета в социалните мрежи писания, пропити с носталгия към социализма. Чудя се безпаметност ли е това или мазохизъм.
Винаги си спомням думите на Димитър Талев: „И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…“.
Кои са тези, които ронят сълзи за живота по Бай-Тошово време, и какво забравят:
– това са хора, които са живели в олющена панелка;
– работили са за около $50 (150 лв.) на месец;
– учили са ги на мързел, убили са вярата им, стъпкали са вековните традиции и добродетели;
– правата им са се свеждали до това да чакат 10 години за руски автомобил срещу вноска от 1500 лв.; да вземат жителство в голям град, ако… се оженят; да се движат свободно по света само по … географския атлас; да търсят за всичко връзки; да гледат свободно руска телевизия и руски филми; да участват в манифестации; да крадат от предприятието, където работят; да бият децата си с възпитателна комунистическа цел …
– трябвало е да живеят в тотален дефицит на стоки и услуги и режими на ток и вода;
– през почивните дни са копал градинката, дадена им по постановлението за самозадоволяване, или са лежали пред блока под руския си автомобил;
– чакали са на опашки за бира (както и за почти всичко друго) и са надигали зелените шишета, за да проверят дали не плуват парцали утайка;
– ходили са по „почивки“ на морето във вмирисани мухлясали бунгала с пълен багажник домати от „ранчото“, тендежери и тигани за готвене, легени за пране. Там са посещавали скъпите курорти като атракция и са зяпали с увиснала долна устна чужденците от Запада;
– няколко пъти в годината са пътували до село да помагат на майка си, съсипана и състарена от робска работа и мизерен живот с пенсийка около $10 (30 лв.), с която си е плащала тока и водата и остатъка е разпределяла за хляб, олио и захар. Все пак са се връщали от село с пълен багажник благини от мама (тогава възрастните хора не бяха мързеливи, бяха научени на труд от живота преди 9 септември);
– не са им позволявали да работят допълнително и да имат дори и малък собствен бизнес. Все пак, за да свържат двата края, са превръщали каменливото ранчо в зеленчукова и овощна градина с къртовски труд, тайно са шиели или са давали уроци по акордеон на децата;
– промивали са ги с пропаганда и дезинформация за нормалния свят, но те по скрити канали от уста на уста са научавали истината за живота зад желязната завеса;
– забранявали са им да пътуват свободно, да четат свободно и да слушат свободно музика;
– обещавали са им щастливо бъдеще в светлия комунизъм, за да ги доят и стрижат на воля;
– псували са под сурдинка комунистическата номенклатура начело с Бай Тошо, но по манифестации с пълно гърло са викали „КПСС – БКП“ и „Вечна дружба“.
