Селата без население у нас растат всяка година. Към момента те са над 577. Общият брой на селищата, в които живеят от един до максимум до 9 души, е 413, а 164 са тези, в които няма нито един постоянен обитател.
С по един жител са точно 61 села. По двама души живеят в 57 населени места, а по трима – в 44.
По последни данни най-много съвсем опустели села или с едноцифрен брой жители има в област Габрово – общо 160. В този регион има общо 349 селища, така че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 жители.
След Габровска област по брой на населени места в тази група се нарежда област Велико Търново /общо 336/, от които 54 са без постоянно население, а 82 села – под 10 обитатели. В двата региона са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 296.
Села, които напълно изчезнаха
Има няколко села в България, които са напълно изчезнали. Едно такова села и Бумалча, което се обезлюдява внезапно през 1964 година. До днес няма обяснение защо всички негови жители решават да напуснат домовете си и да оставят цялата си покъщнина.
Това е и причината около мястото непрекъснато да витаят различни легенди и предания. Независимо от това жители на съседни села мислят, че все пак причината се крие в демографската криза. Днес не бихте могли да откриете Бумалча дори да използвате карта или GPS. Ако сте твърдо решени и авантюристично настроени обаче, с множество упътвания на овчари може и да успеете да достигнете до обгърнатото в мистерия село.
Село Дядовци – още едно незапомнено от света село.
Дядовци било едно от големите села в района.
През 70 и 80–те години на миналия век населението му наброявало няколкостотин души. За съжаление днес, по възвишенията му не може да срещнете човек, а някогашните красиви каменни къщи са почти разрушени.
Отново в Родопите, само на 45 км. от Кърджали, се намира и обезлюденото преди 30 години село Жерка. Сякаш кацнало на едно възвишение, селото съхранява спомени от миналото. Още със самото влизане в Жерка, едно 100-годишно дърво ще Ви посрещне, а изкачвайки се все по-високо по тесните пътечки, големите, но празни къщи ще Ви напомнят и „разкажат” за някогашния живот, кипял там.
Заради изграждането на язовир Жребчево селото Запалня през 1965 година бива потопено. Днес, над повърхността, може да се види църквата „Св. Иван Рилски”, позната още като „Потопената църква”. На дъното на язовира са останали изоставените къщи, селската кръчма и нежните розови градини, които са били гордост на селото.
Сред другите напълно изчезнали села са село Горно Луково, община Ивайловград, село Сив кладенец и село Петвар, община Девин.
