Крушите принадлежат на рода Pyrus – дървесни видове от семейство Розови (Rosaceae), припомня ko4. Невероятното разнообразие на сортове в наше време дължим най -вече на вида Европейска или Обикновена круша (Pyrus Communis).
Има много версии за началото на култивирането на тези плодове, като някои източници сочат още праисторическите времена. Твърди се, че полезното дърво е култивирано първо в Китай, където са го обожествявали като вечно. Вероятно защото е установено, че някои круши дават реколта в продължение на… 100 години. Днес изобилието на сортове надхвърля три хиляди.
Плодът на крушата е сочен, обикновено доста сладък, когато е в пик на зрялост. Той има леко зърнеста структура и създава плътно и често “маслено” усещане в устата. Това се дължи на богатството на разтворими фибри, най-вече пектини. В зависимост от сорта водното съдържание на 100 г плод е средно 84 г, въглехидратите са около 15 г, останалите макронутриенти са незначителни количества мазнини и протеини.
Калорийният израз е 57 ккал. Крушите са много добър източник на витамин С и К, както и на мед. В задоволителни количества се срещат магнезий, желязо и цинк, манган. Богатото на ценни вещества съдържание на плодовете помага при борбата с високия холестерол и за нормализиране на високото кръвно налягане.
Гликемичният им индекс е среден – около 40, но гликемичният товар, както при повечето сочни плодове, е много нисък – 4. Това ги прави изключително подходяща храна при хора със затлъстяване и при страдащи от диабет или засегнати от преддиабетни състояния като хиперинсулинизъм. Факт, подкрепян убедително от няколко научни изследвания, публикувани наскоро. Доказано е също, че високото съдържание на пектини може да ограничи риска от рак на дебелото черво, защото осигурява нормална перисталтика и редовно изхождане. Предпазването от рак на дебелото черво при консумация на круши е свързано и с намаляването на така наречените вторични жлъчни киселини, чиято висока концентрация в червата е рисков фактор за това опасно заболяване.
Крушите, особено когато са от домашната градина или от органичен произход, е добре да бъдат консумирани с кората. Проучванията сочат, че кората съдържа над три пъти повече фенолни фитонутриенти в сравнение със сърцевината.
Крушите предлагат изобилие от вещества с антиоксидантно и противовъзпалително действие: хидроксибензоени киселини, катехини, кверцетин, бета-каротин, лутеин, зеаксантин, а червените сортове съдържат и антоцианини.
Не случайно тези плодове имат вековна слава в народната медицина. Били са популярни и препоръчвани от лечителите като антиинфекциозни, противокашлични и укрепващи организма. Тези и още установени от опита на предците ни качества са били наблюдавани при пресните и при сушените плодове.
При много силна кашлица, астма и туберкулоза са давали на болните варени или печени круши. Страдащите от камъни в бъбреците приемали отвара от листата на дива круша. Съвременни научни изследвания установяват, че непретенциозната дивачка съдържа големи количества арбутин, подпомагащ лечението на бъбреците.
Крушите са били приемани при бърза умора, световъртежи, учестено сърцебиене, голямо физическо натоварване, както и при загуба на апетита. Давали ги за лечение на анемия, като плодовете се намачквали на каша и се смесвали с малко мед.
Консумацията им, както отбелязахме, има леко слабително действие, но те са също и добър диуретик, така че могат да се приемат от хора с проблеми на отделителната система. Крушите създават чувство на ситост заради съдържанието си на фибри. Препоръчвам ги на пациенти със затлъстяване и на всички, които искат да запазят трайно свалените килограми след програма на плодове, чай и мед.
Крушата може да бъде чудесно начало на деня, определяно напоследък като значително по-полезно и дори ефикасно от сутрешното кафе. Това се дължи на наличието на хлорогенова киселина в плода, а заради нея зеленото кафе доби световна популярност като подпомагащо стопяването на мазнини. Ефекта обаче може да постигнем с вкусна и зареждаща круша. Тя ни дава още жизненост и добро настроение за деня, благодарение на етеричните масла в нея, борещи стреса и нервните разстройства.
Винаги съветвам пациентите при възможност да консумират прясно откъснати от дървото плодове. Добър избор са и крушите от някои сортове, набрани по време на слънчево зреене, които при подходящи условия могат да се съхранят чак до първите снегове. Популярен за нашите традиции начин за по-дълго запазване на крушите е изсушаването им- на слънце или в сушилня за плодове (дехидрататор). Необходимо е да подберем здрави плодове, да ги нарежем на тънки резени и да им “напомним”, че гарантирано ще бъдат желан гост на коледната трапеза.
Рецепта на консултант-сътрудник Веселин Станков
Гъсто пиперливо смути
Продукти:
300 г круши,
20 г сушени смокини,
парче пресен джинджифил с размер на орех (около 5 г),
щипка канела
Приготовление:
Смиламе всички съставки до получаване на гладко смути с помощта на блендер.
Източник: Труд
